Конгресът на ГЕРБ беше помпозно зрелище, сякаш натъкмено от екипа на „Като две капки вода“ – нещо като конвенцията на Републиканската партия, или, ако сте по-носталгично настроени, като конгрес на КПСС от ерата на Разцвета на Застоя. Както се полага за една партия, която ще управлява вечно. Един от депутатите на Бойко – Гърневски – го каза: „Целите на ГЕРБ се мерят не в мандати, а в поколения“. Само дето не уточни – колко поколения. Ако БСП само вади нощем паветата от булевард „Дондуков“, може и половин век да изкарат. Водещи на представлението бяха актьорът Будинов, отскоро депутат от ГЕРБ – същият, и заради когото Волен Сидеров яде бой пред НАТФИЗ; и Йоана, жената на актьора Ненчо Балабанов, който толкова сръчно, в смисъл – беззъбо, имитираше Бойко – тя пък е съветник в Столичната община. Ето ти знак към поколенията, при това достатъчно ясен. Волен яде бой, обаче държа приветствено слово към наскоро припознатите си братовчеди и обеща да не ги сваля от власт, покрай тях и себе си. Телевизиите извадиха по някоя реплика от Конгреса – колкото зрителят да си помисли, че Триумфаторите са се зарили в дреболии. Например, беше странно, Бойко да се занимава с филма на Елена Йончева. Да си призная, той не ме впечатли особено – 200 и кусур километра ограда все някъде може да бъде прехвърлена, въпросът е, колко е крадено и крадено ли е изобщо, докато са я строили. Отговор на този въпрос не получихме. Изглежда, по някое време и Бойко е усетил, че се занимава с дреболии, та намеси и Левски в разправиите за оградата. Апостолът им е под ръка за всякакви нужди. Репликата му беше толкова неуместна, че се замислих, дали не ги прави нарочно тия неща – грозно е, но нищо не му струва. Идиотите хукват подир въпросната реплика и забравят останалото. Например – при цялата помпозност и триумфалност на конгреса, една дума на състрадание не беше обелена за Народа. Така се започва: все по-тържествени конгреси, светът се затваря в конгресната зала, Народът кучетата го яли. Те го и ядат, всъщност. Иначе петте големи града процъфтявали, така казват – ако изключим, че им крадат паветата. Някой ги нарече обаче „черните дупки“, в които потъва всичко, от което се нуждае Голяма България. Това обаче не е тема за конгрес, който иска да шашне публиката с мултимедийни ефекти. Един от чуждестранните гости каза в приветствието си, че е щастлив толкова българи да живеят в Испания – изглежда е сметнал, че това е комплимент. Ами, вземете си ги всичките българи тогава, би казал някой по-проницателен български управник. Докато говореше за приватизацията, Бойко спомена и Костов – нарече го „голям държавник“, това бе една неочаквана реабилитация. Спомена и за „синьо-червената мъгла“ – все знаци, че отмества вниманието си от Голямото Синьо Плюскане. Бойко взе със себе си Симеон при посещението си в Саудитска Арабия – добър повод да се сетим и за приватизационния шедьовър на Царя Беглец: продажбата на БТК. Костов отказа, при една напълно приемлива оферта, да я продаде на гърците – от съображения за националната сигурност. Тия неща също трябва да се помнят, за да сме справедливи. Обаче царските кочияши направо подариха телекомуникационната компания, като приеха една нелепа цена. Така че, с основание и Симеон може да бъде поне пощипнат по розовите бузки. Конгресът на Победителите елегантно преля в поредните безсмислени, но и удобни разправии с БСП. Нинова пак се сети за БКП книжката на Бойко, и как напуснал МВР, за да не се деполитизира. Пък тя не била член на БКП и пр. Отговорът не дойде от самия Бойко – сигурно щеше да е интересен. А от един от новите му ваксаджии Т. Биков, който не знае, че мълчанието е за предпочитане пред глупавия отговор. Ваксаджията открил, че Нинова била фиксирана в Бойко, не можела без него. Като се има предвид, че и Бойко е фиксиран в Нинова, може да се очаква някой ден брак по сметка. Ще направят Пети конгрес на ГЕРБ, за да отменят клетвата си, че никога няма да се вземат с „комунягите“, те пък ще обещаят да не вадят повече павета от „Дондуков“ – така се прави голямата политика. Тук. Цялата банална разправия има за цел да изсърбат по-безболезнено кашата с приватизацията – всъщност, направо да я забравят. Всички ги е страх, всички са вътре в различни срамни обвързаности. Да спомена един любопитен факт: След ХІХ конгрес на КПСС издават албум. На едната плоча – речта на Сталин, на другата, и от двете страни, са записани ръкоплясканията в чест на Вожда. Сега нашите Победители могат да издадат само една плоча с ръкопляскания. Докато се дърлеха притворно за приватизацията, се сетих за един скорошен репортаж по телевизията: показаха „ретро-апартамент“ – така го бяха нарекли – в Димитровград. Обзавели го бяха само с вещи от петдесетте години на миналия век – беше се получил един малък и непретенциозен „музей“, но много нужен, за да придобие зрителят някаква представа за ония години. Покрай това разказаха, как дошли 50 хиляди младежи, които построили града – пак част от тях са работили и в околните мини, построили са и тецовете, които след близо половин век Костов хариза на американците. Същите тецове, от които сега купуваме най-скъпия ток. Последното не беше съобщено на зрителя – оставиха го да се звери в ретро-апартамента и да си мисли за „проклетия“ социализъм. Макар че би трябвало да се звери в Българската Съдба, която има този неприятен навик да ни подсеща, как се събират едно връз друго истории, разделени от десетилетия. И които ни убеждават, че нищо добро не ни чака. Ентусиасти-наивници построили един град и едни тецове – за да плащат сега децата и внуците им на тарикатите-приватизатори най-скъпия ток. Обаче – да се посмеем сега на апартаментчетата им. Поне да издадат една плоча за всичко това – може и да е няма.

Кеворк Кеворкян