Варненци ще запомним 2018 година с мащабните инфраструктурни дейности, които се развихриха в града. Най-големият – реконструкцията на булевард Левски предизвика полемики, оплаквания, даваха се съвети. Неизбежно при такъв сериозен проект – критиките преобладават. Същото беше и при ремонта на Аспарухов мост – шофьорите негодуваха, после се радваха. В квартал Аспарухово проектите също напредват – но и там има недоволни. При инвестирани десетки милиони в квартала, забравен от Кирил Йорданов – защо да няма недоволни? Защо да не критикуваме ежедневно и упорито кмета Иван Портних и зам.кмета Христо Иванов? Защо да не псуваме на воля във фейсбук? Хейтърите винаги ще бъдат повече от позитивните хора в България. Такава ни е психиката. Да видим лошото, да критикуваме, да не се зарадваме на хубавото. Не че в работата на община Варна няма кусури. Има – некачествено асфалтирани улици, разбити тротоари, дупки по малките улици, неудачно подкастрени и отрязани дървета, пълни контейнери със смет през лятото, ужасни мотористи, които тормозят хората. Но има  положителни неща, които трябва да се оценят – реновираните училища и детски градини, изградените спортни площадки, връщането на туристите във Варна.

Барометър на работата на община Варна ще бъдат местните избори догодина. Тогава ще се разбере хейтърите ли са прави или позитивните. Ако Иван Портних се кандидатира за нов мандат – оценката ще я дадат варненци.

А извън проектите – инвестиции и работна ръка във Варна няма. Крупен инвеститор няма да инвестира във Варна – няма да намери специалисти и работници. По тази причина община Варна насочи усилията си към създаване на благоприятна работна среда на IT сектора и аутсорсинга. И усилията дадоха резултат – Варна е в тройката на най-търсените градове за реализация на аутсорсинг.

Но за млад човек извън IT сектора да работи във Варна е изпитание. Заплатите са ниски, наемите и цените – високи. Варна се превърна в трамплин на младите за чужбина. Бизнесът не прави достатъчно, за да ги задържи във Варна. Малко са фирмите, които инвестират в кадрите си и ги стимулират. Варна няма Индустриална зона, както Пловдив – само морският бизнес и строителството са печеливши. Повечето млади варненци работят в сферата на услугите и докато държавата и бизнесът не създадат нормални условия за живот и кариера – Варна ще се обезлюдява. Никой млад човек няма да остане в град, където заплатата не може да покрие нуждите му, град задъхващ се от мръсен въздух и стари автомобили. Но дали на някой му пука за това?

barometar.net