… понякога във мен се буди едно забравено момче,
търчи във парка по бермуди, когато слънце напече,
сафриди си лови на кея, тропосва дрипавия плаж –
пират, с когото аз живея, превзел света на абордаж,
то иде с летните порои – и сетне литва над света! –

понесло лудостите мои нанейде – с птичите ята,
немилостивата ми Варна рисува с маслени бои,
и то ли като мене вярва, че всичко светло предстои? –
то пише моите сонети – подострих му един молив,
във свят, убийствен за поети,
с това момче съм още жив.

Валери Станков