Тя беше грозна и проклета
с усмивка кисела и жабешки очи
мъже на три ракии я пожелаваха
и насладили се на кокалестото й тяло
изчезваха във вдън земи.
Отчаяна, употребена
тя се прибираше в мизерната квартира
сълзи се лееха – потоп
проклинаше Създателя
и озарена от надежда за любов
четеше Паулу Коелю
но на сутринта отново беше
грозна и проклета.
Веднъж във магазина влезе мъж
висок, с високо чело
/не бе на три ракии/
очите жабешки се оживиха
тя се усмихна и попита:
Какво обичате?
Теб! – отвърна той.
Не вярвате ли?
Отидете в магазина за обувки
на Раковска
Тя е там.
Проклета, грозна и омъжена.

Иво Югов