Наситена с информация бе вчерашната пресконференция на ръководството на прокуратурата. Представени бяха доказателства, достатъчни да разрушат не държава, а цяла империя.

Но последици едва ли ще има. По една причина – държавата всъщност отдавна я няма. България се държи не като суверенна и правова страна, при това член на Европейския съюз, още по-малко институциите ѝ функционират по начин, по който следва да го правят. Защото в България мафията си има държава. И не от днес. Днес обаче е видимо и прозрачно, пише Tribune.bg.

Обвинител №1 Иван Гешев зададе конкретни въпроси към представители на други институции – към служебния вицепремиер и вътрешен министър, към служебния правосъден министър, към председателя на ДАНС. Къде са господата Демерджиев, Зарков и Тончев. Апропо, всичките са назначения на президента Румен Радев. Значи въпросите, макар и индиректно са адресирани и към държавния глава. Гешев обаче вероятно знае, че отговори няма да получи. Защото, както той правилно констатира, държавата е завладяна и никой няма интерес да нарушава тази омерта.

Що за държава сме, след като в нея представители на мафията, известни повече с прякорите си, отколкото с малко име и фамилия, диктуват смяната на полицейски шефове или организират същински пуч срещу главния прокурор?! Мнозина критикуваха Гешев, че бил тежко охраняван, имал си преторианска гвардия, та още година след началото на мандата му побързаха (почти) да го оставят без охрана. Нищо, че като шеф на вече ликвидираната спецпрокуратура, после като заместник главен прокурор, а най-вече и като обвинител №1 се изправи срещу смятани за недосегаеми фигури, а и направи възможни серия от разкрития, довели до принудителното отзоваване от страната на близо дузина руски шпиони.

Всички чухме как за отстраняването му имало няколко варианта – през поръчкови статии и компромати, през външни лобисти и евродепутати, вероятно платени с руски пари, а дори и „радикални варианти“. Последното би задействало цялата държава, не заради конкретната личност, а заради поста и институцията, която представлява.

Какво щеше да се случи, ако „Къро“ беше гражданин на друга държава и обсъждаше със свои приближени, сред които и самообявил се за „разследващ“ журналист – поръчков списвач на доноси и пасквили. В САЩ, например, с „Къро“ щеше да се случи онова, което се случва с латиноамериканските наркобарони, които биват извличани от именията в джунглите и вкарвани в щатските затвори за по 100-150 години. В „европейска“ България Къро се изявява като координатор на престъпен картел срещу българския главен прокурор. Звучи абсурдно, но е факт.

Вижте само заглавията на звуковите файлове, които събеседник на укриващия се някъде из Близкия Изток или Африка Красимир Каменов, ги е запаметил във флашката си. Всяко от тях би трябвало да доведе до серия от разследвания, арести, обвинения и присъди, защото тук са навързани милиони, политици, корупция, вероятно и много други тежки престъпления, свързани с наркотрафик: Къро БОП махане на Куката – Мишо; Къро за килъра Боян; Къро Калин Едрев САЩ; Къро министър; Къро Овидиу от Цюрих; Къро плаща на килъри; Къро плащане BIRD и Дилиян Русенския; Къро ПП ДБ; Къро сигнал срещу Гешев Евродепутат.

Разбира се, това набързо бе неглижирано, защото у нас медиите са „свободни“, стига да не се засягат интересите на спонсорите и издателите им. А както все по-често се получава, те от своя страна се оказват на ръба или отвъд закона.

Така че не очаквайте от разкритията на прокуратурата, които в нормална държава биха имали ефекта на атомна бомба, тук да последва предприемането на конкретни действия, поемане на отговорност или още по-малко нечий катарзис. Недочакали завършека на пресконференцията, медии, които от години са част от хибридната война за ликвидиране на независимостта на прокуратурата, започнаха да неглижират разкритията или да ги иронизират. Водещи телевизии също се ограничиха в телеграфно отразяване на темата.

Какво всъщност очакваме от медиите, когато чуваме как „разследващ“ журналист от BIRD се отчита по телефона на „Къро“ и обсъжда с приближени на криминалния бос следващи стъпки по компрометиране на опонентите им. Да очакваме ли при тези обвързаности някой да направи разследване за това бил ли е нает американският конгресмен Уорън Дейвидсън от Цветан Василев, за да пусне поръчковото писмо срещу главния прокурор в края на декември м.г.

Вместо вълна от възмущение срещу Димитър Стоянов и Атанас Чобанов, за които от години се знае, че не са повече от пощенска кутия за поръчкови материали, двамата използваха случая, за да затвърдят обвързаността си с „Къро“.

От вчера насам те бълват клевети срещу полицейския началник Мишо Наумов, за чието отстраняване става ясно, че Красимир Каменов отделя цели „400 000“. И Гешев очаква при тези обстоятелства служебният вътрешен министър Иван Демерджиев да се застъпи за своя подчинен? Да възложи на ГДБОП проверка за дейността на т.нар. „разследващи журналисти“.

Още по-наивно е да се очаква от служебния правосъден министър Крум Зарков да признае, че кантората, свързана с олигархичния кръг „Капитал“, е автор на законопроекта за механизъм за разследването му.

Същата кантора, не е никаква тайна, прокара ликвидирането и на спецправосъдието. Въпросните адвокати от десетилетия пишат закони в полза на своите клиенти, но не и в полза на държавния интерес и този на народа. И така ще продължи, докато у нас държавата не възстанови своите съпротивителни сили. Това може да се случи, ако страната се откъсне от пипалата на тази ужасяваща симбиоза, преплела в себе си хора от ъндърграунда, олигархията, политиката и т.нар. „медии“.

Дали в оставащите дни до изборите ще чуем адекватен отговор от „Кокорчо“, за когото „Къро“ говори с присмех. Кой е „Кокорчо“ ли? Нека каже коалиционният му партньор Христо Иванов, който може да сподели най-накрая какво точно обсъжда на задната седалка на джипа на Пламен Бобоков. Защото и по отношение на него чухме, че хората на Къро са във връзка. Всъщност, каква изненада – задържаният по разследването, от което се появиха и обсъжданите записи и снимки Дилиян Георгиев, случайно се оказва именно от Русе – градът, в който Бобокови планираха „културни проекти“.

За жалост Гешев няма да получи отговори на въпросите, които отправи на пресконференцията. Нека сме наясно – главният прокурор е всичко друго, но не и наивен. А и за съжаление на зложелателите му, яростта му не е заради самия него, а заради имената на онези 18 съдии, прокурори и следователи, които се съдържат в бележката със звучното заглавие: „ВРЕДИТЕЛИ за уволняване“.