невротично захапали цигарите,

вдишвайки на живот и смърт нетърпението, че сте живи.

Как се е струпала такава навалица от мушмороци,

юпита,

фризирани мишлета,

унисекс,

обръснати и гладки като охлюви,

с безцветен лак на ноктите.

След тях ни диря, ни миризма – еднакъв дъх на целофаненото нищо.

Вече няма мъже България,

в България вече няма мъже.

Някакви хлъзгави подобия се вият по пътищата,

бутат се напарфюмирани по борсите,

раждат се не в ризи, а в костюми,

не са чували за Достоевски

и Бог за тях е иконата, която държи попа като им освещава офиса…

Как ми липсвате мои лоши момчета!

България ражда такива синове – метеори само за да ги убиват.

И докато хъшове,

хайдути,

знаменосци,

воеводи,

партизани,

разбойници,

и вся остальная сволоч

без страх хуква да брани свободата си,

мишоците пълнят торбичките със жълтици.

Те не удрят по масите,

нито се бият,

не стрелят по нощите

и не ходят по сокаците,

нямат хвърковати чети и верни комити,

самодиви не им превързват раните,

те киснат по спа-центровете…

И жени нямат, защото не се знаят от кой пол са.

Новите строители на България.

Държава на предадените и убитите мъжкари.

Държава без мъже.

Веселина Томова