Времето

giweather wordpress widget

Валути

Фиксинг за 10.05.2024
ВалутаЕд.Лева
EUREUR11.9558

Анкета

Очаквате ли Варна да се развива през следващите години?

Резултати

Зареждане ... Зареждане ...

В категория България

Вандали, знаете ли кой е граф Игнатиев?

Заместник-директорът на ОД на МВР във Варна старши комисар Атанас Михов изнесе подробности по вандалския акт със събарянето на бюст-паметника на граф Игнатиев във Варна. От думите му става ясно, че по случая са иззети множество записи от камери за наблюдение. Чрез тях е установено лице, което около 00:30 ч. е на място, а 45 минути по-късно се оттегля по пешеходната алеята към Морската градина.

„Работим усилено по случая. Веднага е сформиран екип от служители на ОД на МВР и Първо РПУ. Извършен е оглед на местопроизшествието, образувано е досъдебно производство и е уведомена прокуратурата“, каза Михов. По думите му, предвид студеното време не се вижда лицето на извършителя, а разпознаването става по външни белези, каза още той.

Бюст-паметникът на граф Н.П. Игнатиев, който в резултат на вандалска проява бе отделен от постамента, ще бъде възстановен в най-скоро време. Това обясни пред журналисти днес Антония Йовчева, директор на дирекция „Културата и духовно развитие“ на извънредния брифинг.

Каква е ролята на граф Игнатиев в Руско-турската война и при подготовката на Санстефанския мирен договор:

През 1864 г. граф Игнатиев е назначен за извънреден посланик на Русия в Цариград. През 1865 г. е повишен във военно звание генерал-лейтенант. Отново е назначен за извънреден и пълномощен посланик в Цариград от 1867 г. Тук негова основна задача е „разпадането на османската империя и замяната ѝ с християнски, за предпочитане славянски народности“, както и привличането под руско влияние на тези народи. В своите „Записки“ граф Игнатиев пише:
Живеейки в дружба със султана и разпореждайки се с министрите му, бихме могли да подготвим автономията на едноверците и задължените нам християни, да обезвредим Турция и придобивайки правото да се разпореждаме на Проливите да оставим султаните в Цариград да доизживяват дните си, докато може да се мине без тях, като намерим такова решение на Източния въпрос, което да остави в наше безспорно владение Проливите и съответно – влиянието ни върху българите, гърците, сърбите и арменците. “

Участва в Руско-турската война (1877 – 1878). От 18 февруари до 20 март 1877 г., с цел да обезпечи неутралитет на европейските държави в предстоящата Руско-турска война, посещава Берлин, Париж, Виена и Лондон, където успява да постигне съгласие за подписване на Лондонския протокол. По време на подготовката на войната посолството на Русия в Цариград, което е под негово ръководство, изпраща в столицата неточни сведения за военната мощ на Турция, в резултат на което на предстоящата война се е гледало като на военна разходка, в резултат на което Русия започва военните действия недостатъчно подготвена.

Граф Игнатиев е представян в руската преса като „Руският княз на българите“. Печели славата си заради подкрепата за създаването на Българската патриаршия и позицията му в острия българо-гръцки спор по този повод. Инициатор е на сключването на несъгласуван с руското външно министерство Санстефански предварителен мирен договор между Русия и Османската империя на 19 февруари/3 март 1878 година, който е бил неизпълним предвид сключеното още през 1876 година секретно Райхщадско споразумение между Русия и Австро-Унгария и това лишава Игнатиев от възможността да стане първият български княз.

Повишен е във военно звание генерал от пехотата на 16 април 1878 г., а месец по-късно е уволнен от дипломатическа служба.

След като Русия подписва Берлинския договор, руското външно министерство е подложено на критики и обвинява Николай Игнатиев, че е превишил правомощията си при сключването на предварителния Санстефанския договор, като по този начин е влошил дипломатическата позиция на страната.[4] След продължителен отпуск, част от който прекарва в Ница, през лятото на 1879 г. му е възложена организацията на Нижегородския панаир.

barometar.net