Времето

giweather wordpress widget

Валути

Фиксинг за 18.06.2024
ВалутаЕд.Лева
EUREUR11.9558

Анкета

Очаквате ли Варна да се развива през следващите години?

Резултати

Зареждане ... Зареждане ...

В категория Анализи

Бунтовете в арабския свят – революции без лидер

Едно време революциите в арабския свят изискваха харизматичен лидер. Такъв беше случаят в Египет, където Гамал Абдел Насър раздвижи масите с арабски национализъм и в Либия, където младият Муамар Кадафи обеща нова ера на народно управление.Избухналите напоследък въстания и революции обаче засега се оправят без лидер или човек, който да има визия за бъдещето. Отчасти благодарение на интернет.“Това са революции без лидери. Този вид революции станаха възможни само благодарение на интернет, който дава възможност на хората бързо да се свързват помежду си“, каза йорданският синдикален активист Мохамед ал Сунаид.

Една от причините в тази фаза на арабските вълнения да липсват хора с визия за бъдещето и народни водачи е, че арабските деспоти десетилетия наред методично отстраняваха всички възможни съперници. В Сирия в определени моменти имаше повече дисиденти в затвора, отколкото на свобода. По-лесно беше да откриеш критици на либийския режим в Лондон, отколкото в Триполи.За да бетонира властта си, йеменският президент Али Абдула Салех като повечето монарси в арабските страни в Персийския залив запълни повечето ключови административни и военни постове с хора от своя клан. Напразно, както се оказва.

Йеменският генерал Али Мохсен ал Ахмар, който му е природен брат, казва сега, че подкрепя протестното движение срещу режима.В очите на независимите наблюдатели обаче репутацията на Ал Ахмар е прекалено опетнена, за да бъде той истински революционен лидер.В отсъствието на такива лидери е лесно да се избягват споровете между съперничещите си групи. Това прави лесно да се изкарат на улицата множество недоволни хора, между които да има съгласие за общи искания като „свобода“ и „демокрация“. Но липсата на лидерство ще стане сериозен проблем в следреволюционния период, защото всяка от различните групи, показали единство по време на протестите, изведнъж ще заяви: „Ние сме народът!““Фактът, че революцията в Тунис беше спонтанна – нито планирана от някакви водачи, нито създала такива, е благословение и проклятие за прехода на страната към демокрация“, писа Фондацията Карнеги за международен мир.

http://www.investor.bg/news/article/115004/91.html