Една изложба за близко вглеждане населява варненската галерия „Теди”. В нея Валентина Чернева – Cherry ни среща със своите малки непатетични природни неща. Това са плодчета, зеленчуци, цветчета, охлювчета, мравки, птичета и котета – скромния свят на ненатрапващото се живеене, често незабележимо, но успоредно на нашето. Плюс черешите, от които взема звучното си артистично име Cherry.

Това е първата самостоятелна изложба на Валентина Чернева. Всичко в нея е правено специално за това представяне. Галерия „Теди” е избрана с идеята за напасване на пространствата и форматите, а и галеристката Йорданка Торнева се запалва от темата.

Какъв е пътят на Валя до тази изложба? Тя е родена през 1970 г. в Разград. Рисува още от детската градина. Предпочитани места за изява са й книгите от фамилната библиотека – белите им полета вече са част от артистичната биография на Валя, част от нейния линеарен период всъщност. После баща й носи вкъщи едно руло принтерна хартия и тогава всичко се завърта на бързи обороти – тя дърпа хартията, рисува, къса, пак дърпа и т.н.

Печели наред конкурси за детска рисунка – на асфалт, на хартия, влиза в курса по рисуване на Христо Велчев в Разград и открива щастието на своето детство. Ходи една зима там и научава, че щастието може да продължи и в училище по изкуствата. Кандидатства в Троян и я приемат. Едва тогава разбира, че училището е за керамика – точарско. Впуска се в играта с глината с пълно сърце. След пет години обаче не я приемат в Академията и решава да направи скулптура на… зъб на приемния изпит по зъботехника във Варна. Влюбва се в тази професия, работи ден и нощ. Така няколко години, докато накрая се предава и отива да секретарства в една корабна фирма. Всъщност бонусът на нейния офисен живот е една голяма стая, която тя превръща в ателие. По това време я открива изкуствоведът Румен Серафимов и я кани в музея „Георги Велчев”.

Това работно място изиграва толкова важна роля за Валя, че тя признава, че Георги Велчев е нейната голяма школа в живописта. Още първата среща с картините на българския класик я грабва с колорита, мазките, смесването на боите, цветния баланс. Рисува отново и отново негови неща с идеята да се учи от него. Морските пейзажи вече са минал период за Чери, но Георги Велчев продължава да бъде коректив за нейната работа в живописта. Валя сменя няколко етапа, които могат да се проследят от участията й в множество колективни изложби и в съвместните й изяви с Милен Маринов. Морската тема остава предимно за летните пленери, назад остават и гигантските салати и кафета, последва ги една леко сюрреалистична зима, а тази пролет я хвърля сред облаци от цветове на джанки.

Така започва периодът на малките неща – малки парченца живот в малък формат, най-често в акварел. Джанките преминават от цвят към плод, появяват се и  череши, и ябълки, като в сериал се съблича от извитите си дрехи чесънът – много любим малък герой на Чери. Още по-къдрави извивки оставят по хартията лозовите пръчки. Валя цени не символността, а натурното изящество на техните линии.

Но черните графични гводеи в миниатюрите забиват мравките. „Харесват ми като живи същества – казва за тях Чери, –  толкова са социални, появявват се навсякъде, малки душици са, а са оцелели милиони години.” Най-едрото присъствие в изложбата е на няколко котки, към които Валя има впечатляващ акварелен подход. Заслужава внимание и организацията на работите в цикли и триптихи – готови решения за влизане на картините в дома на ценителя.

Това, което няма да видим в изложбата, са приложническите пристрастия на Валя. Тя е горда с капанския си произход и често от ръцете й излизат неща, инспирирани от капанските тъкани и накити, едни от най- първичните в българската традиция. Респектът към натурата и произхода на нещата е значима част от живота на артистичната двойка Валентина Чернева – Милен Маринов. И не е изненада, че дъщеря им Деница рисува котки при всяко сядане зад белия лист.

Нина Локмаджиева

barometar.net