Времето

giweather wordpress widget

Валути

Фиксинг за 13.06.2024
ВалутаЕд.Лева
EUREUR11.9558

Анкета

Очаквате ли Варна да се развива през следващите години?

Резултати

Зареждане ... Зареждане ...

В категория Бизнес

Двойният стандарт нокаутира държавата

Валентин Златев нокаутира държавата. Това е краткото мото на спектакъла „Затваряне на бургаската рафинерия“, собственост на руския петролен гигант „Лукойл“. Арогантно демонстрираното пренебрежение към разпорежданията на държавата за пореден път доказа, че у нас има хора, освободени от задълженията си към закона.Българският съд пък потвърди думите на американския посланик Джеймс Уорлик, произнесени преди няколко месеца – че в България има две правосъдни системи: една за богатите хора с власт, които остават над закона, и друга – за обикновените българи.

С две идентични определения (по дела 6812/2011 и 6813/2011) Административният съд в София разпореди да се спре предварителното изпълнение на заповедта, с която шефът на Агенция „Митници“ Ваньо Танов отне лицензите на „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД и терминала за обслужване на танкери „База Росенец“ (Решение № 527 от 22 юли). Така спорът между държавата и „ЛУКойл“, както се и очакваше, остана да се решава на терена на Темида. Накратко, определението на съдиите означава, че бургаската рафинерия ще има правото да работи, докато трае битката й с митниците. С други думи, компанията си осигури „временен лиценз“, с който ще може да произвежда и да държи горива на склад, независимо че са погазени разпоредбите на Наредба №3 за контрола върху акцизните стоки. Разбира се, мотивите на административния съд са облечени с подходяща фразеология: по-добре компанията да има лиценз, докато се води спорът й с държавата, тъй като иначе ще й бъде причинена „значителна или трудно поправима вреда“. Съдиите цитират в определенията си и факта, че бургаската рафинерия е доставчик на горива за БДЖ, за „Столичен автотранспорт“, както и за „Бългериан Авиейшън Груп“ (дружество от групата на „Химимпорт“, което е заявило пред съда, че не разполага с алтернативен доставчик на авиационни горива). Съдът е приел като безспорно обстоятелство, че „ЛУКойл“ ще дължи неустойки, ако не изпълни договорите към цитираните компании. Което е спорно от правна гледна точка. Пък и не само това.

Видни столични юристи коментираха пред в. „БАНКЕРЪ“, че за да влезе в сила това определение, то трябва да бъде потвърдено и от следващата инстанция – Върховния административен съд. Дотогава заповедите на митниците за отнетия лиценз остават в сила.Такова беше и първоначалното становище на Агенцията, но последвалите „тълкувания“ предизвикаха обрат.Самият Танов не скри, че е имало спорове между юристите по казуса, но в крайна сметка са стигнали до заключението, че „Лукойл Нефтохим Бургас“ ще работи до окончателното произнасяне на съда, което се очаква да стане на 31 август.След голямото юридическо мъдруване се оказа, че определението на съда спирало само предварителното изпълнение на решенията на Ваньо Танов, но не отменяло по принцип решенията за отнетия лиценз. В крайна сметка стана ясно, че рафинерията и „База Росенец“ могат да продължават да функционират като лицензирани данъчни складове до окончателното произнасяне на съда в полза на едната или на другата страна.

Във вторник (2 август) директорът на бургаската митница лично уведомил изпълнителния директор на „Лукойл Нефтохим“ Сергей Андронов, че рафинерията може да възобнови работа. Веднага след това на терминала за обслужване на танкери започнали да пристигат за разтоварване плавателни съдове със суров петрол, както и празни танкери, които да извозват нефтопродукти. Случайно или не някой все пак е предвидил, че развоят на събитията ще бъде точно такъв, защото след отнемането на лиценза нефтопреработващите инсталации на рафинерията не са изключени, а са оставени в режим „на подгрев“. Това означава, че само за осем часа те могат да заработят с пълния си капацитет. От агенция „Митници“ все пак се опитаха да избършат срама от челото си като съобщиха, че „Лукойл“ подновява дейността при пълна натовареност, но митничарите продължават своя мониторинг не само в рафинерията и в база „Росенец“ , но и в другите обекти на компанията. Митнически екипи от Бургас и специално командировани митничари ще продължат да следят какви количества петрол се разтоварват и колко тона готови продукти излизат от рафинерията, за което своевременно докладват в централата на Агенцията в София.

Самият Танов обяви, че веднага ще обжалва решението на съда. Той беше категоричен, че няма никакви пропуски по отношение на законността на акта за отнемане лиценза на рафинерията. Но съдът взел решението си по целесъобразност… или пък „това е било политическо решение“. Танов обясни, че е уведомил премиера Бойко Борисов и министрите на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков и на финансите Симеон Дянков за следващите действия, които ще предприеме Агенция „Митници“. По думите му премиерът Борисов му казал, че трябва да прилага закона еднакво към всички фирми, защото такава била политиката на правителството, а България трябвало да бъде правова държава. Един съществен въпрос остана без ясен отговор: ще плаща ли веднага рафинерията дължимия акциз. Защото временно работеща или не рафинерията все пак е с отнет лиценз и не може да използва т. нар. режим на отложено плащане на акциз.Валентин Златев се опита да се оплаче, че в тази ситуация „Лукойл“ ще трябва да плати накуп акциза за всички произведени от нея горива, които в момента се намират по складовете й, а ставало дума за близо 500 млн. лева.

Може би именно тази сума всъщност бе в основата на медийната истерия около затварянето на бургаската рафинерия. Дали беше режисирана, трудно може да се каже. Но е факт, че репортери с разтреперани гласове чертаеха едва ли не краха на търговията с петрол у нас и „ужасните последици“, до които може да стигне държавата, ако „Лукойл“ прекрати доставките си. Сълзливи репортажи от летищата в страната се опитваха да прогнозират апокалипсис. Към драматичния вопъл на репортерите се присъединиха и синдикатите в рафинерията, които дори обявиха стачна готовност. Само че пропуснаха един простичък факт. Годината отдавна не е 1990-1991-а, когато с подобни действия можеше да се бутне правителство. В тази връзка се свързахме с президента на КТ „Подкрепа“ д-р Константин Тренчев, за да разберем кого всъщност представлява председателят на синдиката на нефтохимиците Минко Минков, който обяви готовността на хората му да стачкуват.

Четете още тук:

http://www.banker.bg/?Issue=945&Section=51&Category=2&Article=45344&PHPSESSID=efb2f443ab4502c350530c4d63ac70cb