Преди да има Европейски съюз, имаше Европейска икономическа общност. Преди нея имаше Общ пазар на шестте. През 1957-1958 г. британските карикатуристи рисуваха „Шестте“ като шест яйца, които се колебаят да влязат в европейски омлет. Някои от шестте бяха големи западноевропейски страни, други – по-малки и накрая Люксембург. Но карикатуристите ги рисуваха като еднакво големи яйца, понеже проблемът им беше еднакво голям. Европейският омлет изискваше необратимото счупване на яйцата. Сиреч на националните суверенитети на шестте.

Карикатуристите рисуваха шестте яйца като яйцевидния персонаж Humpty Dumpty. Още в забавачката, преди да са прочели „Алиса в страната на чудесата“, поданичетата на кралицата знаеха, че Хъмпти-Дъмпти седял на една стена и паднал и цялото кралско войнство не могло да го събере.
Пред студенти в парижко кафене един еврейски публицист и философ обрисува още по-силно необратимото:

„Вие можете да направите сапун от евреин, но от сапун не можете да направите евреин.“ Няма да му кажа името, понеже взех тези думи извън контекста и те несправедливо показват този блестящ публицист и философ. Той искаше светът да се стресне от страшната истина за Холокоста. Целта бе постигната. Светът научи думата холокост. Но светът не научи, че думите бяха две. Холокост и Поражмос.

Втората дума е за изтреблението на циганите наред с евреите. Всеки евреин знае за холокоста, знае и хилядолетната история на своя народ. Циганите, които питах, не знаеха какво означава на техния език поражмос. За историята не техния народ не съм ги питал; зная, че те не я знаят и че тя не ги интересува, а мен ме интересува, но също не я зная.

Двама цигани работеха вкъщи, когато правех ремонт. „Тая мазилка да я изчегъртаме ли до тухла, кабелът под паркета ли го искаш или върху него“ и така от дума на дума се сприятелихме. Питах ги знаят ли какво е поражмос. Не знаели. Щели да отидат на работа в Германия, аз да съм им помогнел малко с парите за пътни, а те там ще питат какво е поражмос и после ще ми кажат. Помогнах им за пътните, дадох им всякакви работи, дори китарата си. Жена ми ми я беше подарила и аз не се научих да свиря на нея; те поне да свирят, рекох си. Те, като свършиха ремонта, тръгнаха надолу по стълбището, дрънкайки на китарата. Нито пиано, нито солфеж са учили като мен, но музиката им е в кръвта. Повече не се обадиха. Или са останали в Германия, или са се върнали, но не се обаждат, понеже обещаха да ми върнат парите, с които им помогнах за пътя до Германия.

Но най-вероятното е трето. Те просто са забравили, че ми обещаха да разберат какво значи думата поражмос и да ми кажат. Хич не ги интересува този поражмос, нито историята на техния народ; от Бохемия ли, от Египет ли, или от Индия са тръгнали циганите и са се разселили от Урал до Атлантика.

Зная, че не бива да се правя на народопсихолог. Самият аз се дразня, като си отворят устата пишман народопсихолозите. За мен пишман народопсихолог е всеки, който обобщава: „българинът е такъв“, „българинът е онакъв“. Немците са педанти. Гърците са подли. Шотландците са стиснати. Глупаво е така да обобщаваш за цели народи. Но на, и аз се подадох и обобщавам:

Евреите най помнят хилядолетната история на техния древен народ. Циганите най не помнят тяхната история и тя не ги интересува. За циганите няма вчера, няма утре. Те живеят ден за ден.Може пък аз да не произнасям правилно думата поражмос и затова моите двама приятели цигани не са ме разбрали. Дори не знам дали се пише поражмос, парожмъс, фъръджимъс или другояче. На двамата цигани аз не им я написах думата, понеже те не са много силни в писането и четенето. Пък и тази дума може да не е на техния цигански, а на друг цигански език. Циганите имат различни езици и говори.

Знайно е, че хитлеристите са изтребвали циганите наред с евреите. Това беше доказано на Нюрнбергския процес (1945-1946), когато нацистките водачи бяха изправени пред военен трибунал след Втората световна война.Докато евреи като знаменития публицист и философ от парижките кафенета отдавна предявиха претенции за компенсации за техния холокост, циганите отдавна са забравили за техния поражмос.

Нито циганите, нито евреите бяха депортирани от стара България. Но в окупираната част на СССР айнзац командите разстрелвали циганите на място, докато в Европа есесовците ги пращаха с влакове от конски вагони в Аушвиц, което е по-цивилизовано. Така беше в Хърватия и в Унгария, управлявана от адмирал Хорти. Аз все питах възрастните защо Унгария има адмирал, като няма море, и те ми обясняваха, че тя имала излаз на море, когато съществувала Австро-Унгарската империя. В цивилизована Западна Европа освен холокост е имало и поражмос, но броят на жертвите е неизвестен. Евреите дават числа само за жертвите на холокоста. За поражмоса се дават числа: от няколкостотин хиляди до милион и половина изтребени цигани.

Според Ian Hancock (director of the Program of Romani Studies at the University of Texas at Austin) били са изтребени до крак циганите от Хърватия, Естония, Литва, Люксембург и Холандия.В Румъния при режима на Йон Антонеску циганите не били изтребени, а депортирани в Трансилвания и умрели едва 36 хиляди цигани.Ето как в Румъния, България и Испания останали повече цигани, отколкото в други европейски страни.

През 1982 година Германия (тогава тя все още беше Западна Германия) призна за изтребването на циганите.Дали, ако у нас бяха изтребили евреите, щеше да дойде ред и на циганите, не зная, но така стана, че от Урал до Атлантика имаше поражмос, а в стара България нямаше, макар че сега западняците ни назидават за положението на циганите у нас.

На циганите не им дойде наум да искат компенсация за поражмоса, както евреите поискаха за холокоста. Циганите не са така организирани както евреите. Но, като се замисля, питам се дали циганите не спечелиха повече от евреите от промените, които започнаха с присъединяването на България към Европейския съюз. Евреите не се възползваха от правото да пътуват свободно в Европа по простата причина, че още през 1948 година ние пуснахме евреите да отидат в Израел или при техни близки на Запад. Пуснахме ги срещу пари, набрани от еврейски организации в САЩ и другаде. Конфискувахме еврейските имоти. Фактически продадохме евреите. Циганите не ги продадохме, понеже нямаше кой да ги купи и те нямаха имоти, заслужаващи да им ги вземем. Мисля си, че циганите спечелиха повече от евреите, понеже сега циганите пътуват, а на тях им е в кръвта да пътуват.

Миналото лято тръгнахме Томски, жена му Калина и аз да пътуваме. Автобусът бе пълен с циганета и цигани – кой за Виена, кой за Париж, кой за Милано, кой за Лондон. Кои ще работят, кои ще крадат, кои ще просят, кои ще проституират, не знам, но това, което правят, могат да го правят където поискат. Западняците писнаха, естествено. И те като циганите са забравили поражмос. Англичаните забравиха, че когато се смееха на шестте европейски яйца, емигрантите във Великобритания бяха 35 пъти по-малко, отколкото са сега, и британските парламентаристи отстояваха правото на британските цигани на техен „Lifestyle“; сиреч да стануват на която полянка им хареса. А пък ние тогава, като тръгвахме към морето и стигахме до Иракли, си казвахме: Ех, да имахме и ние такива трейлъри и каравани, каквито имат английските цигани.

Къса е паметта човешка и колкото е по-къса тя, толкова по-щастливи цигани. За част от тях и да гласуват за пари е мъничко щастие. Ала не са ми криви циганите, че:

1. Контролираният вот, организиран от мутренската олигархия, победи фалшивата българска демокрация.

2. Изборите бяха спечелени от управляващите точно както ставаше през тоталитаризма.

3. Поражението на опозицията ме радва, победата на управляващите ме натъжава.

Димитри Иванов

segabg.com