Времето

giweather wordpress widget

Валути

Фиксинг за 20.06.2019
ВалутаЕд.Лева
EUREUR11.9558
USDUSD11.7451
GBPGBP12.1970
CHFCHF11.7500

Анкета

Ще санкционира ли варненската полиция мотористите, които са заплаха на пътя през летния сезон?

Резултати

Зареждане ... Зареждане ...

В категория България

Румен Христов: 100%- вата енергийна зависимост от Русия ни прави чинопоклонни

rumen-hristovПредседателят на СДС Румен Христов в интервю за предаването „Вече 30 години-времето е наше“ на Радио „Фокус“

Водещ: Господин Христов, след двудневното посещение на руския премиер у нас започнаха отново споровете по тема „Турски поток“. Ясно е, че Москва има своите интереси, които стриктно следва. Какви обаче са българските цели и амбиции с тези разговори, с този проект?

Румен Христов: Основните амбиции и цели на българските граждани, на българското правителство, на българската политическа класа, е да осигури диверсификация на доставките, за да не бъдем зависими от едно място. Що се отнася до „Турски поток“, ние виждаме, че той ще пренася изцяло отново руски газ. Независимо че се опитваме да покрием изискванията на Европейския съюз за т.нар. трети енергиен проект, аз разбирам от изказванията на министъра на енергетиката, че да- това може да стане и ще се случи, като капацитетът на входа е 10%, на изхода е 20% за транзитиране на друг газ. Сега, 10% не е диверсификация, според мен и това ме притеснява. Освен това ние имаме сключен договор за транзитни такси, за транзит на руски газ, още доста трябва време трябва да мине, за да изтече този договор. След като сега България ще бъде заобиколена, ние трябва да видим имаме ли право на неустойка за това, че договорът се нарушава, от една страна; от друга страна, да видим не бихме ли могли да ползваме сегашното трасе, което излиза някъде на Дупница. Също така ако искаме да свържем нашия газопровод със Сърбия, която проявява интерес да купува от този руски газ, тъй като количеството, което ще мине, е по-голямо от това, което има нужда България, дали няма това да бъде по-евтино, отколкото да изграждаме един тръбопровод в рамките на около 480 км. Той ще струва над три милиарда лева и ще се изплати, доколкото разбирам, след повече от 20 години от транзитните такси. Освен това вие знаете, че от екологична гледна точка винаги има проблеми, той ще мине през „Натура“, да не говорим, че ще отидат около 50 000 декара плодородна земя, защото той минава през Златията и Дунавската равнина. Стоят много въпроси, на които няма отговори.

Водещ: Друг важен въпрос, например, ако се върнем 2014 година с прекратяването на „Южен поток“ и действията тогава от страна на Москва- каква е гаранцията, че сега такъв сценарий няма да се реализира?

Румен Христов: Няма сигурно гаранции. Вижте, никой не е казал, че с Русия не може да се работи. Въпросът е интересите на България да бъдат защитени, защото на какво сме свидетели към настоящия момент? България има една рафинерия, тя е притежание на руската компания „Лукойл“. Тази рафинерия преработва 100% руски нефт. Имаме газ, с който нашата индустрия работи. Той е 100% руски газ. И имаме един основен източник на електроенергия, каквато е атомната електроцентрала в Козлодуй, която е руска и която работи само с руско ядрено гориво. Следователно, ние сме на сто процента енергийно зависими от Русия. Не знам какво се случваше през последните 10 години с т.нар. интерконекторна връзка с Гърция, където имаме възможност в близко време да доставяме газ от други доставчици, примерно от Кипър, от Египет, от Израел и т.н. Това е възможност да кажеш на монополиста, когато той предлага цена на газа, която не ни устройва, да му кажеш: „аз имам възможност да си купя от друго място – или ми даваш цена, която ни устройва, или аз си купувам от другия газ“. Та този малък участък, доста по-малък от газопровода, който искаме да строим, не беше построен, а сега искаме да строим и то за много кратко време. Но това няма да стане. Просто няма да бъде реализиран в този срок, за който се говори. Искаме да правим много голямо трасе за транзит на руски газ през Северна България до Сърбия. Няма лошо, но дали не е възможно да ползваме старите тръби, нека да кажат експертите.

Водещ: В тази връзка можем ли да говорим за като цяло липса на последователна политика на страната ни, що се отнася до енергийните въпроси през годините назад?

Румен Христов: Тази зависимост ни кара да бъдем по-страхливи, по-плахи, по-чинопоклонни пред Русия. Така сме си свикнали и смятаме, че ние друга възможност нямаме и че трябва да бъдем в добри отношения с Русия. Няма лошо, нека да бъдем в добри отношения, но тези отношения да не бъдат за сметка на интереса на България.

Водещ: В крайна сметка тези и други алтернативни пътища и предложения обсъждат ли се изобщо, стоят ли на дневен ред и могат ли те да се окажат много по-удачни за страната ни от не само финансово, а и всякакво отношение?

Румен Христов: Надявам се, че се обсъждат. Има толкова много експерти в тази държава, свързани с енергийната система на България и изобщо с енергетиката. Вероятно има хора, които симпатизират на Русия или пък имат някаква обвързаност с Русия, които държат за новите проекти. Но се надявам, че има честни експерти, които биха казали кое е по-добре за България и в това трябва да се вслушаме ние, политиците. Нека да видим кой е икономически по-изгодният за България вариант и да се спрем на него.

Водещ: От думите на руския премиер стана ясно и че Москва очаква една гаранция от Европейската комисия. Оттам пък категорично заявиха, че такава няма как да бъде дадена на този етап. В тази връзка, какво следва оттук нататък, какво означава това?

Румен Христов: България е пълноправен и лоялен член на Европейския съюз. Тя е подписала договора за присъединяване и е приела условията, при които работи този съюз. И ако условията, които ЕС налага, изискват от България да се съобразява с тях, ние трябва да се съобразим. Ние просто нямаме друг избор, освен да спазваме правилата. Подобна е и позицията по отношение на АЕЦ „Белене“. Така че когато има едни правила, които са приети от Европейския съюз и ние трябва да ги спазваме, нямаме избор и трябва да ги спазваме.

Водещ: Къде обаче стои българският национален интерес между лавирането на тези правила, спазването на правила от едната или от другата страна?

Румен Христов: Аз смятам, че изгодите за България от членството ни в Европейския съюз са много по-големи. Те са видими, те се усещат всеки ден. Аз нямам никакво съмнение, че изгодите наистина са много по-големи там. Между впрочем, СДС е категориченD1ерконекторна връзка с Гърция, където имаме възможност в близко време да доставяме газ от други доставчици, примерно от Кипър, от Египет, от Израел и т.н. Това е възможност да кажеш на монополиста, когато той предлага цена на газа, която не ни устройва, да му кажеш: „аз имам възможност да си купя от друго място – или ми даваш цена, която ни устройва, или аз си купувам от другия газ“. Та този малък участък, доста по-малък от газопровода, който искаме да строим, не беше построен, а сега искаме да строим и то за много кратко време. Но това няма да стане. Просто няма да бъде реализиран в този срок, за който се говори. Искаме да правим много голямо трасе за транзит на руски газ през Северна България до Сърбия. Няма лошо, но дали не е възможно да ползваме старите тръби, нека да кажат експертите.

Водещ: В тази връзка можем ли да говорим за като цяло липса на последователна политика на страната ни, що се отнася до енергийните въпроси през годините назад?

Румен Христов: Тази зависимост ни кара да бъдем по-страхливи, по-плахи, по-чинопоклонни пред Русия. Така сме си свикнали и смятаме, че ние друга възможност нямаме и че трябва да бъдем в добри отношения с Русия. Няма лошо, нека да бъдем в добри отношения, но тези отношения да не бъдат за сметка на интереса на България.

Водещ: В крайна сметка тези и други алтернативни пътища и предложения обсъждат ли се изобщо, стоят ли на дневен ред и могат ли те да се окажат много по-удачни за страната ни от не само финансово, а и всякакво отношение?

Румен Христов: Надявам се, че се обсъждат. Има толкова много експерти в тази държава, свързани с енергийната система на България и изобщо с енергетиката. Вероятно има хора, които симпатизират на Русия или пък имат някаква обвързаност с Русия, които държат за новите проекти. Но се надявам, че има честни експерти, които биха казали кое е по-добре за България и в това трябва да се вслушаме ние, политиците. Нека да видим кой е икономически по-изгодният за България вариант и да се спрем на него.

Водещ: От думите на руския премиер стана ясно и че Москва очаква една гаранция от Европейската комисия. Оттам пък категорично заявиха, че такава няма как да бъде дадена на този етап. В тази връзка, какво следва оттук нататък, какво означава това?

Румен Христов: България е пълноправен и лоялен член на Европейския съюз. Тя е подписала договора за присъединяване и е приела условията, при които работи този съюз. И ако условията, които ЕС налага, изискват от България да се съобразява с тях, ние трябва да се съобразим. Ние просто нямаме друг избор, освен да спазваме правилата. Подобна е и позицията по отношение на АЕЦ „Белене“. Така че когато има едни правила, които са приети от Европейския съюз и ние трябва да ги спазваме, нямаме избор и трябва да ги спазваме.

Водещ: Къде обаче стои българският национален интерес между лавирането на тези правила, спазването на правила от едната или от другата страна?

Румен Христов: Аз смятам, че изгодите за България от членството ни в Европейския съюз са много по-големи. Те са видими, те се усещат всеки ден. Аз нямам никакво съмнение, че изгодите наистина са много по-големи там. Между впрочем, СДС е категориченD1ерконекторна връзка с Гърция, където имаме възможност в близко време да доставяме газ от други доставчици, примерно от Кипър, от Египет, от Израел и т.н. Това е възможност да кажеш на монополиста, когато той предлага цена на газа, която не ни устройва, да му кажеш: „аз имам възможност да си купя от друго място – или ми даваш цена, която ни устройва, или аз си купувам от другия газ“. Та този малък участък, доста по-малък от газопровода, който искаме да строим, не беше построен, а сега искаме да строим и то за много кратко време. Но това няма да стане. Просто няма да бъде реализиран в този срок, за който се говори. Искаме да правим много голямо трасе за транзит на руски газ през Северна България до Сърбия. Няма лошо, но дали не е възможно да ползваме старите тръби, нека да кажат експертите.

Водещ: В тази връзка можем ли да говорим за като цяло липса на последователна политика на страната ни, що се отнася до енергийните въпроси през годините назад?

Румен Христов: Тази зависимост ни кара да бъдем по-страхливи, по-плахи, по-чинопоклонни пред Русия. Така сме си свикнали и смятаме, че ние друга възможност нямаме и че трябва да бъдем в добри отношения с Русия. Няма лошо, нека да бъдем в добри отношения, но тези отношения да не бъдат за сметка на интереса на България.

Водещ: В крайна сметка тези и други алтернативни пътища и предложения обсъждат ли се изобщо, стоят ли на дневен ред и могат ли те да се окажат много по-удачни за страната ни от не само финансово, а и всякакво отношение?

Румен Христов: Надявам се, че се обсъждат. Има толкова много експерти в тази държава, свързани с енергийната система на България и изобщо с енергетиката. Вероятно има хора, които симпатизират на Русия или пък имат някаква обвързаност с Русия, които държат за новите проекти. Но се надявам, че има честни експерти, които биха казали кое е по-добре за България и в това трябва да се вслушаме ние, политиците. Нека да видим кой е икономически по-изгодният за България вариант и да се спрем на него.

Водещ: От думите на руския премиер стана ясно и че Москва очаква една гаранция от Европейската комисия. Оттам пък категорично заявиха, че такава няма как да бъде дадена на този етап. В тази връзка, какво следва оттук нататък, какво означава това?

Румен Христов: България е пълноправен и лоялен член на Европейския съюз. Тя е подписала договора за присъединяване и е приела условията, при които работи този съюз. И ако условията, които ЕС налага, изискват от България да се съобразява с тях, ние трябва да се съобразим. Ние просто нямаме друг избор, освен да спазваме правилата. Подобна е и позицията по отношение на АЕЦ „Белене“. Така че когато има едни правила, които са приети от Европейския съюз и ние трябва да ги спазваме, нямаме избор и трябва да ги спазваме.

Водещ: Къде обаче стои българският национален интерес между лавирането на тези правила, спазването на правила от едната или от другата страна?

Румен Христов: Аз смятам, че изгодите за България от членството ни в Европейския съюз са много по-големи. Те са видими, те се усещат всеки ден. Аз нямам никакво съмнение, че изгодите наистина са много по-големи там. Между впрочем, СДС е категориченD1ерконекторна връзка с Гърция, където имаме възможност в близко време да доставяме газ от други доставчици, примерно от Кипър, от Египет, от Израел и т.н. Това е възможност да кажеш на монополиста, когато той предлага цена на газа, която не ни устройва, да му кажеш: „аз имам възможност да си купя от друго място – или ми даваш цена, която ни устройва, или аз си купувам от другия газ“. Та този малък участък, доста по-малък от газопровода, който искаме да строим, не беше построен, а сега искаме да строим и то за много кратко време. Но това няма да стане. Просто няма да бъде реализиран в този срок, за който се говори. Искаме да правим много голямо трасе за транзит на руски газ през Северна България до Сърбия. Няма лошо, но дали не е възможно да ползваме старите тръби, нека да кажат експертите.

Водещ: В тази връзка можем ли да говорим за като цяло липса на последователна политика на страната ни, що се отнася до енергийните въпроси през годините назад?

Румен Христов: Тази зависимост ни кара да бъдем по-страхливи, по-плахи, по-чинопоклонни пред Русия. Така сме си свикнали и смятаме, че ние друга възможност нямаме и че трябва да бъдем в добри отношения с Русия. Няма лошо, нека да бъдем в добри отношения, но тези отношения да не бъдат за сметка на интереса на България.

Водещ: В крайна сметка тези и други алтернативни пътища и предложения обсъждат ли се изобщо, стоят ли на дневен ред и могат ли те да се окажат много по-удачни за страната ни от не само финансово, а и всякакво отношение?

Румен Христов: Надявам се, че се обсъждат. Има толкова много експерти в тази държава, свързани с енергийната система на България и изобщо с енергетиката. Вероятно има хора, които симпатизират на Русия или пък имат някаква обвързаност с Русия, които държат за новите проекти. Но се надявам, че има честни експерти, които биха казали кое е по-добре за България и в това трябва да се вслушаме ние, политиците. Нека да видим кой е икономически по-изгодният за България вариант и да се спрем на него.

Водещ: От думите на руския премиер стана ясно и че Москва очаква една гаранция от Европейската комисия. Оттам пък категорично заявиха, че такава няма как да бъде дадена на този етап. В тази връзка, какво следва оттук нататък, какво означава това?

Румен Христов: България е пълноправен и лоялен член на Европейския съюз. Тя е подписала договора за присъединяване и е приела условията, при които работи този съюз. И ако условията, които ЕС налага, изискват от България да се съобразява с тях, ние трябва да се съобразим. Ние просто нямаме друг избор, освен да спазваме правилата. Подобна е и позицията по отношение на АЕЦ „Белене“. Така че когато има едни правила, които са приети от Европейския съюз и ние трябва да ги спазваме, нямаме избор и трябва да ги спазваме.

Водещ: Къде обаче стои българският национален интерес между лавирането на тези правила, спазването на правила от едната или от другата страна?

Румен Христов: Аз смятам, че изгодите за България от членството ни в Европейския съюз са много по-големи. Те са видими, те се усещат всеки ден. Аз нямам никакво съмнение, че изгодите наистина са много по-големи там. Между впрочем, СДС е категориченD1ерконекторна връзка с Гърция, където имаме възможност в близко време да доставяме газ от други доставчици, примерно от Кипър, от Египет, от Израел и т.н. Това е възможност да кажеш на монополиста, когато той предлага цена на газа, която не ни устройва, да му кажеш: „аз имам възможност да си купя от друго място – или ми даваш цена, която ни устройва, или аз си купувам от другия газ“. Та този малък участък, доста по-малък от газопровода, който искаме да строим, не беше построен, а сега искаме да строим и то за много кратко време. Но това няма да стане. Просто няма да бъде реализиран в този срок, за който се говори. Искаме да правим много голямо трасе за транзит на руски газ през Северна България до Сърбия. Няма лошо, но дали не е възможно да ползваме старите тръби, нека да кажат експертите.

Водещ: В тази връзка можем ли да говорим за като цяло липса на последователна политика на страната ни, що се отнася до енергийните въпроси през годините назад?

Румен Христов: Тази зависимост ни кара да бъдем по-страхливи, по-плахи, по-чинопоклонни пред Русия. Така сме си свикнали и смятаме, че ние друга възможност нямаме и че трябва да бъдем в добри отношения с Русия. Няма лошо, нека да бъдем в добри отношения, но тези отношения да не бъдат за см%