Времето

giweather wordpress widget

Валути

Фиксинг за 18.09.2019
ВалутаЕд.Лева
EUREUR11.9558
USDUSD11.7738
GBPGBP12.2021
CHFCHF11.7835

Анкета

Ще санкционира ли варненската полиция мотористите, които са заплаха на пътя през летния сезон?

Резултати

Зареждане ... Зареждане ...

В категория Интервю

Кевин Буут: Хората в България имат много повече власт, отколкото потисниците им позволяват да мислят, че имат

kevin-bootТова е филм, който българин не би могъл да направи, защото няма да оцелее. Напълно вярвам, че добрите граждани на България имат много повече власт, отколкото техните потисници им позволяват да мислят, че имат. Вярвам, че България се нуждае от революция, за да се промени, но с егоистична нотка не искам някой от моите български приятели да пострада.

Това сподели с нас режисьорът и продуцент на филма „Сенките на София“ Кевин Буут. Ето отговорите на въпросите, които изпрати frognews.bg:

Г-н Буут, разкажете ни малко за себе си, за работата си. Как стигнахте до идеята да направите филма „Сенките на София“?
Започнах в музикалната индустрия – признавам, че бях в дългокоса банда, показваха ни по MTV в края на 80-те. Скоро обаче открих страстта си в продуцирането, когато започнах да работя с моя приятел от детството Бил Хикс*. Той стана много дискутиран политически комик. Бил почина от рак на 32-годишна възраст. През 1994 г. лично станах свидетел как правителствените агенти убиват жени и деца от „Братството на Давидианците“ във Вако, Тексас. Това събитие ме накара да започна да разобличавам лицемерието на американското правителство. (б.а. – Обсадата на седалището на религиозното братство или секта във градчето Вако продължава 51 дни. Извършена е от американските федерални и тексаски държавни правоприлагащи органи, както и от американските военни. Убити са 82 души от братството, 4 агенти също намират смъртта си, а 16 са ранени.)

През 2003 г., след като загубих брат си, майка си, баща си и най-добрият си приятел заради „легалните наркотици“ – алкохол, тютюн и фармацевтичните продукти, прекарах четири години в проучване на мотивите за печалба от забрана на наркотиците. Филмът ми „Американската война с наркотици“ излезе през 2007 г. в Showtime и Netflix и сега се излъчва на пет континента, гледан е от над 50 милиона души. Филмът представя категорични доказателства, които свързват ЦРУ и епидемията от крек-кокаин, започнала в гетата в Лос Анджелис.

През 2013 г. моят приятел, британският филмов продуцент Пол Томас, който направи филм за Бил Хикс, ми каза, че следи протестите в София. Скоро друг приятел ме покани да видя какво се случва в България лично. След като прекарах няколко седмици в обиколки из страната, разбрах, че от това може да се направи страхотна история. Но как можех да я продам на американската публика?

Израснал съм в началото на ракетната криза с Куба и винаги съм бил очарован от Русия. Не толкова от сляп страх към нея, колкото от любопитство към една култура, напълно затворена за американските медии. При толкова много филми за Русия, реших да направя история за една страна под руски контрол.

Какво очаквате да постигнете с този филм?
Надявам се да е забавление, както и да просветлим Запада за едно място, което повечето американци не могат да посочат на картата, но историята за него, в крайна сметка засяга всички.
Вероятно ще има различни отзиви в САЩ, Русия и България. За обикновения американски зрител това е предупредителен разказ за едно странно място, разследващ пътепис, който свързва Путин с мащабен финансов скандал. Единственият руски отговор, който получавам, са писания във страницата на филма във Facebook. Най-често ме обвиняват, че съм арогантен и лицемерен американец. Когато им кажа, че съм прекарал 15 години в разобличаване на ЦРУ, стават безмълвни. Не ги учат как да реагират на такъв отговор в руското училище за тролове.

За съжаление, мога да кажа, че обикновено повечето хора са виждали само трейлъра, който съдържа моя разказ в който казвам: „Аз бях възпитан да вярвам, че Русия е зла“. За англоезична публика това е очевиден себекритичен сарказъм. Аз се забавлявам с детството си, като казвам, че съм възпитан в тесногръда гледна точка за Русия. Очевидно този тип сарказъм и ирония не се превеждат на руски език. Сигурно това е причината руските рок групи да са кофти? С това ли удря Русия?

Какви са коментарите в тези страни и как се приема филмът там?
Отзивът от България е около 80% положителен. Очевидна е многобройна подкрепата към аутсайдери, който се опитва да разобличават корупцията. Казаха ми, че това е филм, който българин не би могъл да направи, защото нямаше да оцелее.

Има и един общ, негативен отзив от България – защо съм включил роми във филма? От българския си екип знаех, че средно статистическия българин няма положителни чувства към ромите. Обвиняват ме, че съм ги прославял, че съм бил измамен от ромите. Разбира се, тези неща са истина, но аз с готовност участвах, за да създам нещо интересно за американската публика. Тук, в Америка, имаме много по-брутална бедност. Имаме огромни помещения за бездомници. Потърсете в Google „SKID ROW“, в центъра на Лос Анджелис е. Това място е най-близкото до ада на земята, което някога ще откриете. Идеята за бедните, постоянно местещи се, хора, които строят села с течаща вода, е луда. Наричайте ги мошеници, наричайте ги крадци, наричайте ги измамници, но бих могъл само да пожелая на бездомните имигранти в Америка да имат фокуса и енергията да строят села. Е, стига да не са до моята къща – всъщност може би критиците ми са прави!

Разказите на двама от вашите събеседници, предизвикаха интерес в България – Симеон Сакскобургготски и Цветан Василев. Кажете ни как се свързахте с тях и какво ви накара да ги потърсите?

Подходих към този филм като невинно дете, падащо върху земята с отворен ум. Една история водеше към друга, едно разследване отваряше вратата към друго разследване. Трябваше да позволя истината да ми стане водач. Този филм е заснет за период от осемнадесет месеца. Направих осем, едномесечни обиколки из България и околните страни. Причината да спомена това е, че разговарях, както със Сакскобургготски, така и Цветан Василев, в самия край на снимките. Нямах представа кои са тези хора, докато история, която следвах, не ме заведе директно до тях.

По отношение на Сакскобургготски той представляваше старите пазители и идеята, че само външна сила може да управлява България. Когато разбрах, че е имало обвинения, че той е обвързан с КГБ, това се превърна в безсмислица. Без да навлизам в подробности, за да се осъществи връзката с него се мина през упойващи вещества в банята на един известен лекар. Да, като режисьор трябва да се изцапаш понякога.

Относно Цветан Василев – след като се занимавах с разследване на Пеевски в продължение на година ми стана ясно, че той е човекът отвътре, който просто може да има желанието да говори. Във филма всъщност показвам момента, в който Асен Йорданов от Бивол ми помогна да го намеря в Сърбия. Назад към въпроса ви за българските настроения към филма – улових критики, че съм толкова приятелски настроен към Цветан Василев. Отново като режисьор – трябва да решите с кого да се свържете, за да влезете в същността на една история, а и Пеевски не ми връщаше телефонните обаждания.

Мислите ли, че сенките, които показвате в София, могат да предизвикат пълен мрак в България?
Вярвам, че кукловодите притежават България в перфектно положение, каквато е. Не съм сигурен, че искат напълно да потъне в мрака. Това би сложило край на възможността им да експлоатират отношенията между Изтока и Запада, което им позволява да ограбват Европейския съюз посред бял ден. Погледнете Брекзит и след това погледнете България, като най-корумпираната страна в ЕС. Защо ли Великобритания търси независимост?

Аз живея в Тексас, близо съм до мексиканската граница. Мексико е място, изпаднало в пълен мрак, но за разлика от там, напълно вярвам, че добрите граждани на България имат много повече власт, отколкото техните потисници им позволяват да мислят, че имат. Вярвам, че България се нуждае от революция, за да се промени, но с егоистична нотка, не искам някой от моите български приятели да пострада.

Какво беше първото нещо, което научихте за депутата от ДПС Делян Пеевски?
Около 5 секунди след като кацнах в София научих, че Пеевски е кулминацията на всичко сбъркано. Буквално всеки, с когото говорех, споменаваше името му безкрайно. Иска ми се Пеевски да се беше съгласил на интервю – може би филмът щеше да е различен? Наистина се гордея с факта, че вестник, притежаван от Пеевски, ме наричаше агент, „представящ се за журналист от Тексас“. Ако това е вярно, аз трябва да съм най-дълбоко скрития агент в историята на ЦРУ или КГБ или в каквото и да ме обвиняват. Нима съм прекарал всички тези години на родео, футбол, барбекюта и лов – и всичко това за нищо.

Как мислите, че Делян Пеевски ще продължи да действа, както и всички, с които е свързан?

Когато неотдавна завърших редактирането на филма (през април), актуална информация идваше за Пеевски почти ежедневно – това беше една безкрайна история. Кошмарът на един създател – филм, който никога няма да свърши. Последната развръзка обаче беше разследването на Захари Томов, който пряко свърза Пеевски и фалита на КТБ в американски съдебен процес в Ню Йорк. Това задейства американския закон „РИКО“, който позволява на Америка да призове Пеевски в съда. Да, ние тормозим света, съгласен съм. Както и да е, но Томов и адвокат Силвия Ролински дадоха тласък на филма, като ми предоставиха планини с документирани доказателства, за това как се извършват измамите. По ирония на съдбата американската компания, която фалира заради КТБ, се намира тук, в Тексас. За мен това беше знак – перфектно затваряне на кръга и финал, с който да завърша филма.

Има ли други теми и личности, които ви заинтригуваха в България, за които искате да разкажете?
Да има много други герои във филма – проследяваме протестиращите, Моника Маковей, разследването на банковия фалит на КТБ от Вера Ахундова, проследихме и историята на млад политик, който се кандидатира за кмет и не на последно място известната руска пънк група Pussy Riot, която дойде в София, за да запали революция.

А продължение ще има ли филмът?
Исусе, аз едва оцелях сега!

Явно сте имали трудности по време на снимките в България?
Във филма се опитвам и полагам усилия всичко да изглежда безболезнено, но в действителност бяхме принудени да имаме сериозно въоръжени и добре обучени хора с нас по време на цялото пътуване. Най-малкото – беше стресиращо.

Кое е най-страшното нещо във филма „Сенките на София“ и как да се справим с него?
Виждам България като канарче във въглищна мина. Не, че България е толкова по-корумпирана от която и да е друга държава, но поради малките си размери се е превърнала в лабораторния съд, в който се отглежда това, което ще потопи всички останали нации. Медиите, банковото дело, измамите при изборите, съдебната консолидация – всички се контролират от тайните сили, които са извън публичния поглед.

Другото страшно нещо е, че филмът е достъпен в страни по целия свят, където се говори английски, но не и в България. Това доста доказва тезата във филма за Пеевски, който контролира медиите. Може би ще бъде поставен в българските театри, но засега създадохме няколко връзки във Vimeo – може да се види с Английски субтитри и с Български субтитри. Дарението от 5 долара, ще бъде използвано за превод на филма на други езици, включително руски. Ако хората не са в състояние да плащат – просто могат да ми изпратят съобщение през SOS Facebook страницата и ние ще им изпратим код за безплатен достъп.

Обичам България – хората, храната, историята и най-вече човешкият дух. В крайна сметка вярвам, че хората ще си върнат властта от гангстерите, извършвали това престъпление дълги десетилетия, и България отново ще властва като бижу в короната на Източна Европа.
Интервю на Диана Йонкова