Времето

giweather wordpress widget

Валути

Фиксинг за 16.06.2021
ВалутаЕд.Лева
EUREUR11.9558

Анкета

Ще се ваксинирате ли срещу Covid-19?

Резултати

Зареждане ... Зареждане ...

В категория Интервю

Харалан Александров: Бунтът на младите срещу властта на бащите обикновено ражда по-репресивна власт

„Политиците, увлечени в битката за властта, генерират напрежение и несигурност, работодателите и мениджърите го поемат и удържат, доколкото могат, а народът нехае и се забавлява. В такива условия е блокирана една от основните функции на лидерството – да дава сигурност и насока, като удържа и преработва тревогата от неизбежната промяна. Ако има нещо наистина притеснително, то е, че шефовете на болниците са сред най-разтревожените лидери. В момента те се чувстват несправедливо нападнати, защото след изтощителната битка с пандемията наместо благодарност получават подозрения и обвинения“. Това коментира пред „24 часа“ социалният антрополог Харалан Александров.

Според него думи като „Изчегъртване”, „чистка” и „метла” са реториката на „победилата революция“, която отговаря на очакванията на своите радикализирани привърженици.

„Част от хората поискаха тъкмо това и те са политически много важни за партиите на протеста, които се борят за по-голямо парче от властта. Това е добре да се помни, когато коментираме агресивното поведение на политици като Бойко Рашков, този неудържим Дзержински на гражданското общество. Зад всеки развилнял се Дзержински – или джедай, според вестник „Капитал” – стоят не просто лична отмъстителност, властови сметки и икономически интереси, но и реални обществени нагласи. Не го оправдавам, просто обяснявам“, подчертава анализаторът.

„Можем спокойно да кажем, че лидерството е делегирано на група генерали – като прибавим към Борисов и Радев служебния премиер Янев, ген. Атанасов и ген. Мутафчийски, става цяла дружинка. Милитаризацията на лидерството е разбираема в условията на тотална политическа война, в каквато се намираме вече близо година. Воюващите страни нападат, отстъпват, обстрелват се, прегрупират се и т.н. Ситуацията все повече излиза от контрол, хоризонтът се скъсява, дългосрочните стратегии се изоставят за сметка на тактическите ходове, действията стават все по-панически и хаотични. За съжаление, тази война превърна българската публичност в разкаляно бойно поле, опасано с окопи, мини и бодлива тел. Към момента примирието изглежда невъзможно, а щетите – неизбежни. Генералското меле е много ясен знак за групов регрес. Регресиралата общност винаги овластява силна фигура – лидер с твърда ръка, който да поддържа фантазията за колективно спасение без индивидуално усилие и отговорност“, казва Александров.

Той казва, че не е сигурен, че президентът или неговото обкръжение имат план или капацитет да се опитат да направят България президентска република.

„По-скоро наблюдаваме стихиен регрес на политическата система, който не знаем къде ще спре. Притеснително е, че системните партии са в криза, която е особено видима при БСП. Отстъплението на традиционните партии, наричани все по-често „партии на статуквото”, открива прекрасни възможности за възход на екзотични политически проекти от популистки тип. Очевидната алтернатива на парламентарната република е президентски режим, който да ограничи разгула на партиите и „да върне властта на народа”. Проблемът с този вид режими е, че обикновено приключват с ограничаване на демокрацията и увековечаване на властта на олигархията“, предупреждава социалният антрополог.

Той не вижда опит да се доказват каквито и да е обвинения срещу Борисов и прогнозира, че те ще се останат в сферата на общественото говорене.

„Идеята на страховитите обвинения не е да бъдат доказани, а да бъдат убедително разказани. След което да бъдат подети от социалните мрежи, за да напомпват хейт и да манипулират обществените настроения. Производството на омраза е любим метод на политическата пропаганда, защото дава бързи резултати. Но има и разрушителни странични ефекти – поразява доверието в елитите, разрушава връзките в общността, задълбочава конфликтите и съсипва психичното здраве на нацията. Все повече хора разбират това и постепенно се дистанцират от политическите баталии, за да се предпазят от лудостта“, категоричен е Харалан Александров.

Според него политическото бъдеще на Слави Трифонов е само да се превърне в лидер на младежкия бунт срещу родителите и техния несъвършен свят.

„Той се позиционира стратегически като изразител на протестните настроения на младите, а революционният патос е запазена марка на неговото шоу. По-важният въпрос е защо младите българи са толкова гневни и неудовлетворени, защо се чувстват и се държат като лузъри, които не могат да си намерят място в обществото. Къде се проваля комуникацията между поколенията, какво пропускат да направят родителите за своите деца? Защо децата на прехода се изживяват като изключена, дискриминирана и експолоатирана група в държавата, изградена от техните родители? Това са неудобни въпроси, но те трябва да бъдат поставени. Задача на родителите е да въведат децата в света на зрелите хора, като им обяснят смисъла и функциите на държавната власт – не да създава и обгрижва зависими хора, а да пази слабите от произвола на силните. Добре е родителите да се заемат с тази задача, наместо да мърморят, че младите са мързеливи и разглезени потребители – кой ги е направил такива?“, казва Александров.

Според него младежките настроения ще се излеят в урните на 11 юли по стихиен, неинформиран и наивен начин. И ще задвижат промяна, която едва ли ще доведе до повече свобода.

„Бунтът на младите срещу властта на бащите обикновено ражда по-репресивна власт. Както знаем от историята, гробокопачите на либералната демокрация винаги са непримирими младежи, вдъхновени от героични каузи. Това е поколение, израсло с филмите на Марвел, което възприема политиката като комиксoв сюжет. В техните представи лидерът трябва да има характеристиките на супергерой. Ето как описа актуалната политическа ситуация един млад приятел: „В България има четирима батмани: батман №1 е Бойко Борисов, батман №2 е Румен Радев, батман №3 е Иван Гешев, а батман №4 е Слави Трифонов. Батман №1 е най-як, но батман №2 и батман №4 са се наговорили да го прецакат. Той обаче не се дава, защото батман №3 му пази гърба.” Когато попитах какво е необходимо, за да се класираш за Батман, младият политолог поясни, че трябва да си много як, да си с гола глава и да те показват по телевизията. Действително, всички участници в батманската сага отговарят на тези фундаментални изисквания“, пошегува се социалният антрополог.