По заповед на кмета Кирил Йорданов започна премахването на скулптурата „Венера от Варна“, наречена от народната мисъл „Дочка“. Общ работник с тесла сподели за baroemtar.net, че разрушаването на скулптурата ще отнеме една седмица. Демонтирането на Венера от Варна започва след дълги дебати, в които се включиха творци, граждани и политици. Още с поставянето си в центъра на града Дочка  предизвика лавина от коментари, като основният бе за гънка в нейната дреха наподобяващ мъжки полов орган. Явно не са помогнали уверенията на автора ва творбата Веселин Костадинов, че може да поправи гънката и от Община Варна са взели соломоновското решение да премахнат Дочка.  Изкуствоведи коментираха, че от художествена гледна точка скулптурата е недоразумение. „Варненската Венера може да се похвали с изразителни гърди, но не и с изражение на лицето – такова просто липсва. Не е много ясно и какво правят ръцете, освен че очевидно пречат и разбалансират композицията. Не по-добро е положението и с краката – ако мраморната дреха не подпира фигурата, тя със сигурност ще падне“,  коментира изкуствоведката Мария Василева.

Художникът Кирил Златков бе още по-краен пред вестник „Народно дело“:   „Градът Варна много се изложи. Венера ди Варна, или Дочка, както галено я наричат хората, е едно естетическо и морално недоразумение. Tя е факт, а това говори освен за качествата на скулптурата, но и за естетическите и моралните дефицити на града Варна. Те са налице и градът си я заслужава. Дочка се появи като самоуправство – както един запознат със случая приятел и колега сподели – имаш къс мрамор, имаш скулптор, имаш кран – слагаш! В общината няма нито един документ, позволяващ пръкването на скулптурата на това място. Добре, но сега не можем просто да я махнем по същия нецивилизован начин – имаме каран, имаме склад – махаме. Оказа се, че хората я харесват. Те харесват и Веско Маринов. Не бива да се възпитава така. Дочка е доста по-страшна и обидна от Веско Маринов. Ако не искам да слушам споменатия вече певец, ми е доста по-лесно да се предпазя, ако е трудно, дори да се наложи да строша някое радио или телевизор – поразията ще е поносима, но не мога всеки път, когато се разхождам из града, да заобикалям иначе една от любимите ми улици или просто да се правя, че не виждам или че не помня тази блудкава белота. Дочка прилича на онези малки фигурки, които се продават в комплект с боички и четчица за оцветяване.“

barometar.net